хасенчик

If shall cry for thee,
I shall dry out the sea.

Strongest will I be,
with the sea in me.

“Tucked into the sheltered of a quiet courtyard lies a small rectangular plot of carefully raked white gravel…”

Какво е женското сърце? Това е автобус, в който винаги има място за още един.

Преди 3 години, някъде по това време на годината, на някакъв рожден ден на непознат в една от работилниците на Художествената академия се заговорихме с Мария (режисьорката) за куклена анимация. Тя ми сподели, че имала идея да снима късометражно филче куклена анимация и дори имала стая и оборудване, където да се снима. Тогава имах двугодишен опит в куклената анимация и някъде около година опит в правенето на кукли за този тип на анимация. Почти веднага се съгласих да започнем, като имах едно на ум, че това може би са само празни приказки.
Някъде късната есен на 2004 започнахме подготовката на разкадровка, декори и кукли в студия “Време”. Всичките кукли ( без обувката и дървото), както и 2/3 от анимацията са мое дело. Декорите и останалото са дело на Мария и Елена. Снимането беше дълго и мъчително. Продължи около година. Имаше, разбира се, спорове, караници, дори сълзи.
Всичко е правено ръчно, компютър е използван само за монтаж. Готовият продукт трябва да отиде на фестивал за късометражни филми в Балчик, а може би и в Хановер, ако имаме достатъчно късмет.

Днес на ул. Козлодуй леко ме “подпря” стар Мерцедес, прокрадващ се между спрелите на светофара коли. Явно шофьора не е очаквал да се появя между спрелите коли. Това не го признавам като оправдание, дядо ми казваше преди, че шофьорът е длъжен да има око дори на задника си. Като се замисля, колоездачът (особено софийският) повече би имал нужда от око на такова място. :). Както и да е, нищо ми няма, дори и не успях да падна.

Това е третият път, когато имам съприкосновение с автомобил, докато карам колело. Смея да кажа, че всичките са били леки “подпирания” от коли влизащи или излизащи от пряки. Ако карате срещу движението (има такава практика), тогава сте най-застрашен точно от такъв тип инциденти.

Два дни се придвижвам с градски транспорт, от седмица нямам кола, а от две седмици - колело. Не бях пътувал от години с ГТ в града на толкова дълго разстояние. Бая стрес си е - тъпканици, странни миризми, луди и т.н. Що се отнася до времето, стигнах по-бързо с тролея, от колкото бих стигнал с колата - 50 мин с тролей и 1 ч. - 1:30 с кола в задръстване. Все пак тролеите се движат с добра скорост (въпреки, че от вън не изглежда така) и в собствена лента, поне по Цариградско.

Тук може да прочетете как да си смените каплата бързo и лесно, без да демонтирате или разплитате спиците.

След инсталация на MySQL сървър, по подразбиране той се bind-ва към локалният адрес (127.0.0.1) и той се приема като единствен за сързване към сървъра. Също така в служебната таблица mysql.user всички потребители са свързани към localhost, a в mysql.hosts няма никакви записи. С тази конфигурация всички заявки, идващи от други хостове се отхвърлят. За да се позволят конекции от други хостове трябва да се направят 4 неща:

1) Проверка дали променливата skip_networking e ON:

show variables like 'skip_networking';

Ако е ON значава, че сървърът е пуснат с опцията –skip_networking = ON. При 90% от инсталациите на mysql 5 това няма да е изпълнено по подразбиране.

2) В конфигурационният файл my.cnf:

Ако има ред bind-address = 127.0.0.1, го коментирайте.

Ако ще ползвате сървъра само от локалната мрежа, може да го bind-нете към адресът на машината от локалната мрежа:

bind-address = 192.168.1.2

Така ще се приема всички заявки към този адрес.

3) В таблицата mysql.hosts трябва да се запишат ip-тата на хостовете, които ще се свързват със сървъра:

INSERT INTO mysql.hosts ('[IP Address]‘, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’);

[IP Address] може да бъде единично IP или wildcard:
- 192.168.1.2
- 192.168.1.%
- %

4) В таблицата mysql.user се записват потребителите, които ще се свързват към сървъра от отдалеченият хост:

INSERT INTO mysql.user ('[IP Address]‘, ‘[User_Name]‘, PASSWORD(’[Password]‘), ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ‘Y’, ”,”,”,”,0,0,0,0);

Ако всичко протече добре, рестартирайте mysql сървъра и проверете дали слуша за конекции на порт 3306:

#/etc/init.d/mysql stop && /etc/init.d/mysql start

# telnet 192.168.1.2 3306
Trying 192.168.1.2...
Connected to 192.168.1.2.
Escape character is '^]'.
F
5.0.32-Debian_7etch1-log

Ако все още не успявате да се свържете, проверете настройките на firewall-a и отворете порт 3306.

Сутринта, докато преглеждах вестника, прочетох най-голямата глупост за цялата седмица. На последната страница чета статия със заглавие “Бум от автосблъсъци на новата Тракия”. Става въпрос за новият 24-километров пътен участък на магистрала “Тракия” от Чирпан до Стара Загора. С отварянето й от раз станали 10 катастрофи, за щастие без тежко пострадали хора. До някъде добре до някъде зле, ето и коментарът на полицията:

“Поставени са всички маркировки и движението е регулирано по правилата. Просто шофьорите не спазват ограничението на скоростта.”

Според някой уникален шофьорски мозък мястото не било регулирано добре и излизащите (или по-правилно би било да се каже “излитащите”) от “Тракия” коли не били с предимство и това заблуждавало водачите. (!) Oграниченията на скоростта дори и не се споменават. Кой пък ти спазва някакви си ОГРАНИЧЕНИЯ НА СКОРОСТТА.

П.С. Не знам дали тази публикация е за категорията “Смехове”. Може би трябва да направя нова категория “Да се смееш ли, да плачеш ли”.

Отпускарският сезон свърши, а с краят му се появиха и изнервящите задръствания по улиците. Да се кара кола през седмицата е безумно и безмислено, особено в хубаво време. И дума да не става за паркиране в центъра! Има много решения за отърваване от задръствания - ходене пеша или някакъв алтернативен транспорт. Ходенето пеша иска много време и е изморително. За това се спираме на алтернативният транспорт - колело или някакво друго двуколесно превозно средство. Много се е изписало и изговорило по тази тема, без съмнение по света колелото е много по-тачено от колкото тук. На последък, обаче, започва да се появява култура у водачите, що се отнася до колоездачите по пътя. Макар и все още неохотно, шофьорите се отнасят все по-добре към колоездачите по пътя и ги толерират. Нямат друг избор. Все пак е добре да има култура и у самите колоездачи, ако искат шофьорите да ги възприемат изцяло като участници в движението. Става дума най-вече за даване на сигнализация - всетлини, жилетка и протегната ръка при завой. Така че, стягайте двуколесните ПС-та и спете повечко сутрин! Не забравяйте и светлинната си сигнализация - мигалки, светлоотражатели, жилетки и т.н.